Аз съм български войвода, момци ми са тез - Христо Ботев
„ Вопросите решени, задачата обазначена, времето и дистанцията избрани, затова тука се не желае молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с сито вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си равнища. Каква подигравка за хора, които при средства би могли да създадат чудеса! “
„ Признанието смалява виновността и нравствено, и юридически, по тази причина се и разкаяха. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че огромни хора правят дребни работи, а огромните работи се правят от дребни хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, с цел да нанижат гердан от популярност на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и протягат ръка със своите къси мозъци да уловят месеца за рогата! “
„ Аз не съм кадърен да тракам по портите и да пея балдевските песни на патриотически фасон. Нека вършат това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на барабан и главата си на бомба, пък ще да изляза на битка със стихиите. “
„ Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима благосклонност ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произлиза никаква гражданска война, ревматизмът те не безпокои, дамата ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в завещание цели томове списания на български език. “
„ Но и аз съм родолюбец, господа! Топлата соба, изпросеният самун, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо въодушевление, щото и аз сънувам, че скоро ще да пристигна равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят дворец да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „ Гледайте, очи, ненагледайте се! “
„ А ти… О! Ти си българин и патриотин! Запей песента „ Гъби, мои гъби “, пък легни и сънувай, че си лидер на гъските, цар на кокошките и бранител на българския народ. Но преди сичко попитай дамата си или своя мозъчни ревматизъм, минала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и в този момент, завивай се в своята мрежа и извикай самичък: „ Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! — Ето петлите! Джав, джав! — Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина. “
„ Ние живееме в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е подготвена да се одели от плещите си в името на совобадата и за богатството на цялото човечество. “
„ Както с приеманието византийската просвета ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, по този начин и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си. — Когато е по този начин, то какво тряба да се прави? — Преди сичко ние тряба да влеземе в самуиловска битка с новата Византия, пък тогава към този момент да заемеме от Европа това, щото ни е потребно, щото ни не доближава й щото е прието за потребно на индивидът. В противоположен случай с нашият живот е неприменимо нищо човеческо и ние прекомерно елементарно можеме да загинеме. “
„ Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, национални сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, описват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и актуалните истини, играят национални игри, пеят „ национални “ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните премеждия на народът дигат наздравици за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя заветен и церемониален за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „ Да живее робът! Да живее нашият милосърден тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща измама! “
„ На другият ден българското „ аз “ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, в сравнение с заплатили, и че останали прекомерно удовлетворени от „ разпалените “ наздравици на патриотическото вино. Иди след това това при изтрезнелият патриотин, който през вчерашния ден е бил подготвен да се бори с Голиата и да даде дори и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да извърши барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си вманиачен или че не си още трезвен. Видите ли кои сме ние? “
„ Аз съм български челник, момци ми са тез… “ – думи, които Иван Вазов „ поставя “ в устата на Ботев при историческото преодоляване на кораба Радецки
„ Седя и се чудя, за какво човек се сърди, по кое време му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди — дору още се радва, по кое време му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, даже още котенце и теленце? Дали славеят принася повече изгода в обществото на индивидите, в сравнение с благородната свиня, тази производителна мощ в природата на животните, на която единствено като огледа човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на ширина? Дали пилето има повече мозък, повече разум, в сравнение с почтеното магаре, този мъдрец освен сред животните, само че и сред индивидите? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй сходство на нашия толерантен народ? Но иди и речи такава дума на нашите, да вземем за пример (ний се с образци ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на нелепостта. “
„ Мас има, свиня не е; разум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то?
— Чорбаджия. “
„ В затворената печатница на букурещките български мандарини, която носи наименование: „ Небесно родно място “ — турила се е под щемпел книгата: „ Верую “ на пияниците и „ 10-тях заповеди “ на кръчмаря. Тая книга ще се изпечата с черно неготинско вино, което пият множеството от владиците. Ний предлагаме тая книга на еснафът на св. Архангела; тъй като виното е родило велики индивиди, а ти, български народе, с цел да станеш популярен, би трябвало по-напред да бъдеш горчив алкохолик. А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от зид на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите, както тебе, народе, кълве секи, кой отде помине — и турчин, и поп, и демон. “
Инфо: www.abritvs.com
